Основни емоционални нужди (Схема Терапия)

Какво представляват емоционалните нужди и защо никога не ги „израстваме“

В основата на човешкото развитие лежи един универсален и често подценяван принцип – всички деца се раждат с определен набор от емоционални нужди, които имат решаващо значение за формирането на здрава личност, стабилна самооценка и способност за свързване с другите.

Тези нужди не са временни. Ние не ги „надрастваме“ с възрастта. Дори когато пораснем и станем самостоятелни, вътре в нас продължава да живее онази уязвима част от личността ни – Вътрешното дете, което все още търси близост, сигурност, разбиране, свобода, игра и граници.

Значението на мода на Уязвимото дете

Модът на Уязвимото дете (VCM) е в основата на всичко в Схема терапията. Това е така, защото в този мод съдържат спомени за болезнени преживявания, потиснати емоции и често – интензивни усещания. С други думи – тук се крие травмата. 

Разбираемо е, че повечето хора се опитват да се откъснат от този мод – като го игнорират, потискат или се опитват да го изтрият, защото не искат да се свържат с тези болезнени чувства. Това обаче създава проблеми, защото начините, по които хората се опитват да се справят, често включват неадаптивни стратегии за справяне, които водят до още повече трудности по-късно. Затова ги наричаме дезадаптивни модове за справяне (Maladaptive Coping Modes).

Целта на Схема терапията е да излекува Уязвимото дете, като използваме здравословни стратегии за справяне, идващи от мода на Здравия възрастен, и да намалим влиянието на дезадаптивните и дисфункционалните родителски модуси (Наказващ и Изискващ Родител). Така се създава пространство, в което Уязвимото дете може да се излекува от миналите спомени, да се научи да толерира интензивни емоции и да изпитва сигурност и утеха като възрастен.

Уязвимо дете: Разбиране на ролята на незадоволените нужди

Като бебета ние сме напълно уязвими. Разчитаме изцяло на своите грижещи се, защото не можем да се погрижим за себе си. Освен храна и грижи, това, от което наистина се нуждаем, е да се чувстваме обичани, сигурни и желани. Нуждаем се някой да реагира, когато сме разстроени, и да ни успокои, докато не се почувстваме добре. Това ни учи, че светът е безопасно място. С времето децата продължават да имат нужда от възрастни, които да им помагат да управляват емоциите си, за да се научат да ги толерират умело. Ако това не се случи, детето се залива от чувства и прибягва до примитивни стратегии за справяне – бий се, бягай или замръзни (Fight, Flight, Freeze).

Ако детето не се научи да толерира чувствата си по умел начин и не получи подкрепа за задоволяване на нуждите си, то става възрастен, който не знае как да се справя с чувствата си или как да задоволява нуждите си. За хора, преживели ранна травма, насилие, тормоз или пренебрегване, дистресът може да бъде изключително силен. Това може да се прояви като страх, тревожност, тъга, самота, нежеланост или чувство за безполезност.

Схема терапията вярва, че незадоволените нужди от детството могат да бъдат адресирани чрез научаване как да задоволим собствените си нужди като възрастни, за да успокоим вътрешното си Уязвимо дете.

Ролята на Здравия възрастен

В схема терапията, модусът на Здравия възрастен трябва да се научи как да се свързва с Уязвимото дете и да разпознава кога то е активирано от незадоволени нужди. След това трябва да се научим как да го успокояваме – така както малко дете има нужда от прегръдка, подкрепа и утеха, така и нашето вътрешно дете има нужда от това. Това е трудно за хора, които никога не са имали опит да бъдат утешени, или които вярват, че уязвимостта е слабост, или че вината за преживяното насилие е тяхна – и така обвиняват вътрешното си дете. Схема терапията изисква да разпознаеш нуждите си и да разбереш кои от тях можеш да задоволиш сам. След това трябва да се ангажираш да отнасяш към своето Уязвимо дете така, както то е заслужавало – с любов, грижа и състрадание.

Основните емоционални нужди на вътрешното дете