Триъгълникът на "Карпман"

Един участник в триъгълникът на Карпман може да влиза във всички роли. Ролите в различните социални интеракции могат да се променят. Според този модел в конфликтна междуличностова ситуация се обособяват (често несъзнателно) три основни роли:

Един от най-разпространените сценарии в живота ни, в които се вписваме е т.нар. „Триъгълник на Карпман" – социален модел, наречен на името на американския психолог Стефан Карпман. Наричат го още „драматичен триъгълник” или „триъгълник на съдбата”.

Най - разпространения в България класически сценарий, подобен на клише, единият родител е "Насилник" със злоупотреба с алкохол, другият родител е "Жертва" и Детето влиза в ролята на "Спасител". Един участник в триъгълникът на Карпман може да влиза във всички роли. Ролите в различните социални интеракции могат да се променят. Според този модел в конфликтна междуличностова ситуация се обособяват (често несъзнателно) три основни роли:

-Жертва - Преследвач - Спасител-

1. Жертва

Ролята на жертва според мнозина е най-популярната и често срещана. Тук човекът се изживява като потиснат, безпомощен и неспособен да се справи с проблемите си. Съществува и много силно чувство на самосъжаление и прехвърляне отговорността навън. Животът е винаги несправедлив с тях и в същност искат да намерят ‘‘ изкупителна жертва ‘‘, най-често Спасител, която да понесе отговорността за техните избори и действия. В тази роля съществува много пасивна агресия и неудовлетворение.

Често срещани фрази на жертвата:

• "Винаги върша нещата както трябва, но все никой не е доволен.”

• “Не е честно, никога не ми върви.”

• “Никой не ме обича.” или ” Аз не обичам никой ”

2.Преследвач/Агресор.

Преследвачите са като „критични родители“, които са строги и доминантни, поставят граници с лекота и на моменти са садистични. Те са склонни да мислят, че трябва да спечелят на всяка цена и това много ги невротизира. По този начин те губят и способността да се насладят на отношенията и живота. Преследвачите обвиняват жертвите и критикуват поведението на спасителите, без да предоставят подходящи насоки, помощ или решение на проблема. Те са критични и добри в намирането на грешки и контролират конфликта с твърдост. Те държат жертвите потиснати и понякога могат да бъдат много първични и импулсивни.

Често срещани фрази от Преследвач:

• “Никога не вършиш нещата както трябва! Добре, че съм тук, за да се погрижа!”

• “Кога най-после ще се научиш как да свършиш това?”

• “Ще отидеш да почиваш, когато най-накрая си свършиш работата.”

3. Спасител.

Спасителите непрекъснато се намесват от името на жертвите и се опитват да спасят жертвите от предполагаеми грешки. Те се чувстват виновни, че стоят отстрани и „гледат как хората се давят“. Спасителите може да имат наистина добри намерения и да се стремят да „помагат“ на други хора, както сметнат за необходимо. Те не осъзнават, че като предлагат краткосрочни решения на жертвите, те държат жертвите зависими и ограничени, пренебрегвайки собствените си нужди. Ето защо Спасителите често се оказват притиснати, уморени и може да нямат време да свършат собствените си задачи, тъй като са заети с гасене на чужди пожари, когато се появят!

Често срещани фрази от Спасител:

• “Не се тревожи, ще се погрижа за това, дори и да нямам достатъчно време.”

• “Ще ти помогна.”

• “Аз ще го свърша.”

Важно е да се отбележи, че играчите в драматичния триъгълник могат да си сменят ролите по време на несъзнаваната емоционална игра и ако някой в ​​този триъгълник смени ролята си, другите две роли също се променят.

Когато едно семейство се намира в триъгълника на Карпман, това означава, че детето/децата му също ще бъдат въвлечени в него. Най-вероятно детето ще бъде лишено от самоувереност, избор или възможност да взима самостоятелни решения.

Това не е умишлено – хората, които живеят в триъгълника мислят, че по този начин защитават детето си. Родителите често манипулират, като използват призива на задълженията и чувството на срам, вина и съжаление.

Помислете за класическия триъгълник в семейството.

Единият родител е родителя-агресор, защото той е поклонник на взискателност и дисциплина, а другият е родителят-спасител, този който съжалява детето си и го защитава. Детето в този случай какво прави? Заема позицията на жертвата, защото не желае да спазва строги правила. След като решава проблема си по този начин, той отива в сенките и конфликтът между родителите продължава да се развива, като в много случаи родителите си сменят ролите.

Драмите не са нещо, което другите ни причиняват. Те са нещо, в което се включваме доброволно. А това означава, че излизането от тях зависи най-вече от нас самите.

Как да спрете да бъдете жертва?

• Спрете да обвинявате другите за своите нещастия и провали.

• Не очаквайте от някой да ви помогне, докато вие просто си лежите удобно да дивана и чакате състрадание.

• Възпитавайте самочувствието си, като развивате способността да взимате решения сами.

• Разберете, че отговорността за това, което ви се случва е напълно ваша.

• Спрете да изисквате внимание и самозащита. Станете такива, че хората да гледат към вас не със съжаление, а с възхищение.

• Във всяка ситуация, се запитайте: “Какво точно ще направя, за да разреша проблема си?”

• Приемете хората такива, каквито са. Никой не трябва да бъде това, което ти искаш да бъде! Никой не трябва да решава проблемите ти! Никой не трябва да те обича повече от самия теб!

• Спрете да натрапвате на приятелите си вечните си оплаквания.

• Научете се да мислите позитивно!

• Във всяка ситуация, потърсете позитивното!

• Обичайте себе си и ценете тези, които са ви близки!

Как да спрете да бъдете агресор?

• Засилете самокритиката. Кой си ти да учиш другите и да ги накараш да правят това, което мислиш за правилно?

• Снижете критиката към другите. Всички хора са различни и имат право да не отговарят на твоите очаквания.

• Научете се да се справяте с вашата агресия и гняв.

• Развивайте се духовно.

• Започнете да разпознавате правото на другите да имат лично мнение и лично отношение към житейски ситуации.

• Намерете си хоби, което ще ви помогне да осъзнаете и увеличите своето значение.

• Спрете да обвинявате жертвата за проблемите си.

• Не се бъркайте в работата на другите! И решавайте само тези въпроси, които са пряко свързани с вас, без да нарушавате интересите на другите.

• Ако наистина искате да промените някого, променете себе си!

Как да спрем да бъдем Спасители?

• Не поемайте отговорност за това, че не сте в състояние да промените някого или дори само да го контролирате.

• Не правете това, което жертвата може да направи сама.

• Жертвата трябва да се научи да живее собствения си живот.

• Не давайте пряко ръководство за действие под формата на добри съвети. Ако жертвата наистина не знае какво да прави в някаква ситуация, можете да предложите няколко опции, от които да избере.

• Не обещавайте или не гарантирайте. Ако се съгласите да участвате в живота на жертвата, тогава към съгласието добавете: “Ще опитам”, “Не обещавам, че ще работи, но ще опитам”, “Ако имам време”.

• Не предлагайте и особено не налагайте услугите си, когато не ви питат за това. По този начин първоначално поставяте жертвата в състояние на безполезност и неспособност да действа независимо.

• Не се колебайте да откажете на празните оплаквания на жертвата. Слушайки ги с часове, помагате на жертвата да се задълбочава все повече в тях.

• Намерете други начини да подобрите самочувствието си.

• Пренасочете желанието си и желанието си да бъдете необходими за решаването на проблемите на жертвата към грижите за вашите деца, родители, домашни любимци.

• Не помагайте със съвети, а с енергия. Опитвайте се да зареждате с позитивна енергия хората около вас.

• Поканете жертвата да се обърне към някой, който всъщност може да помогне, например психолог.

Всеки от тях зависи един от друг, защото смятат, че някой друг е източникът на всичките им проблеми. Те се опитват да променят други хора, за да могат да запълнят собствените си нужди.

Ако се разпознавате в някоя от ролите в триъгълника на Карпман и не знаете какви действия да предприемете за да излезете от тази драма, не се колебайте да се свържете с мен.