Смърт

Всички трябва да умрем. Ако животът ви е дълъг, вие ще преживеете смъртта на вашите дядовци и баби, на вашата майка, на вашия баща, вашите лели и чичовци, вашия партньор, повечето ви приятели, вашите братя и сестри, а вероятно и на някои от вашите деца. Това ще са най-тъжните моменти от вашия живот. И все пак смъртта е преживяване, за което повечето от нас най-усърдно се стремят да не мислят. Няма значение дали вярваме в живота след смъртта или не, почти всички ние се страхуваме и ужасяваме от смъртта. Без значение дали сме нещастни или нашето състояние е безнадеждно, повечето от нас отлагат смъртта до последния възможен момент. Но това не винаги е вярно; всъщност, някои от нас канят смъртта.Смъртта предполага силни чувства. Психиатърът Елизабет Кублер-Рос (1975) ни помага да разберем преживяването на нашата собствена скръб. 

Ние умираме по различен начин: неколцина от нас реалистично приемат смъртта, други я отричат. Някои се чувстват безпомощни и просто й се оставят, други я търсят, за да избегнат страданието. Някои могат да напуснат живота спокойно, други предизвикват смъртта и се борят с нея (Bernstein, 1977). Разбирането на етапите и разновидностите на смъртта може и да помогне, но най-добрият съвет, който съм чул, е този на Лео Бускалия:
  

“Живей живота си така, че да не умреш сам”.

Най-болезнената емоционална травма в нашия живот е смъртта на любим човек. Нашето общество отрича сериозността на смъртта. Понякога си мислим, че скърбящият трябва да “превъзмогне мъката си” и да се върне на работа до няколко седмици. Истината е, че тъгата продължава с години, като лумва отново поради специални поводи и годишнини. Около 17% от нас загубват родител преди да навършат 18 (Bernstein, 1977). Тези хора имат 30-40%-ен шанс да изпаднат в депресия по-късно през живота си. Когато настъпи смъртта, става ни дори по-тъжно, ако умиращият е млад и не е успял да завърши своя живот. Все пак, колкото по-близо сме до починалия, толкова по-дълго продължава скърбенето. Съществува една поговорка: “Когато твоят родител почине, ти загубваш част от миналото. Когато почине детето ти, губиш много от бъдещето”.

Да се изправиш пред смъртта на любимия е не само тежко, но и сложно. Свети Августин е отбелязал, че скръбта е смесица от мъка и радост — радост, че си все още жив и си споделил живота си с починалия, и мъка, че животът ти е бил смален от загубата на любимия. Намесени са и много други чувства: шок, отричане на смъртта или обсебване от нея, гняв към останалите, дори и към починалия, самообвинения и вина, чувстваш се изоставен, уязвим, изтощен, объркван, изпитваш срам, трудности при общуването с другите, чувството, че полудяваш (нещата може да ти изглеждат нереални и не е необичайно човек да си помисли, че е чул или видял починалия), ужас от собствената си смърт, някакво облекчение и още и още. Тъгуващият може да има и някои от симптомите, характерни за депресията, които бяха споменати по-нагоре в главата. Тези чувства са нормални, но трябва да бъдат превъзмогнати.

Ние никога не превъзмогваме напълно смъртта на любимия. Всъщност, около 25% от вдовиците са все още сериозно потиснати година по-късно. Дори и ако сме се приспособили добре, пак е нормално понякога да ни поглъща вълна от тъга, например когато видим предмет, принадлежал на починалия, или по време на ваканция. Стигаме до момента, в който тъгата не ни превзема, и продължаваме да живеем.

За някои хора превъзмогването на скръбта трае няколко седмици, за други — няколко месеца. Човек трябва да си изгради нова реалност, нов живот. Експертите предлагат да започнете с приемането на действителността — любимият е мъртъв и няма да се завърне. Изразете скръбта си. Ако можете, избягвайте лекарствата, както и гмурването в работа, макар че е добре да има какво да правите. Библията казва: “плачете с тези, които плачат”. Това е нещото, което трябва да правите. Споделете спомените си, и добрите и лошите. За някои обаче ще бъде по-лесно да си спомнят и да изкажат чувствата си насаме. Върнете се към рутината на ежедневието. Скъсайте връзките с починалия, прекратете зависимостта си от него. Опитайте се да бъдете активни (на безработните вдовици им е било най-трудно да превъзмогнат скръбта).

С кои загуби човек се справя най-трудно? Внезапната, неочаквана смърт обикновено се приема по-трудно от очакваната смърт, за която сме имали време да се подготвим. Смъртта на човек, с когото сме имали наситена връзка, но със смесени чувства, често ни причинява повече главоболия, например ако любимият е бил любящ и неделикатен, нараняващ, ненадежден, егоистичен и т.н. Или може би вие се чувствате виновни, тъй като сте били отдалечени или резки със своя партньор. Във всеки случай, наличието на недоизяснени емоционални отношения значително усложнява процеса на скърбене. Освен това много е трудно да се справим със смъртта на човек, от когото сме били изцяло зависими, особено ако тази зависимост ни е оставила без собствен живот и без умения да се грижим сами за себе си. И последно, ефективността на личната ни система за подкрепа — семейството и приятелите — е важен фактор при възстановяването след смъртта. Подкрепата при някои от нашите загуби вероятно ще бъде особено слаба: когато живеем далеч от семейството или имаме малко приятели; когато връзката ни е била тайна (с вашия екс-партньор, с хомосексуален партньор или близък колега); ако е дългосрочна авантюра; когато починалият е неродено или новородено дете; когато скърбящият е дете или друг човек, който е “защитен” от реалността .

Някои култури приемат смъртта като част от живота; други й се противопоставят, като вярват в живота след смъртта; трети я отричат, като отказват да обмислят какво точно е умирането. На нивото на духовността, нашето общество употребява огромни усилия, за да убеди хората в съществуването на живот след смъртта и че смъртта е много важна. Надявам се то да не се лъже, но представете си, че смъртта е просто края на нечий живот, който е бил особено важен за умиращия, за неговия партньор, за децата му и, дай Боже, за още няколко души. Когато човек си позволи да повярва, че може да изживее само един живот (а не цяла вечност), това променя неговите планове. Обществото ни не е дообмислило всичко; то е прекалено заето да се противопоставя и да отрича. Очевидно, това е най-доброто, което можем да направим в този момент. Независимо от това какво си мислим, че се случва след смъртта, ние трябва да направим всичко възможно всеки живот да завършва с достойнство и почит, която признава този значим живот.

За тези, които се борят с мисълта защо Бог ги изпитва чрез смъртта, препоръчвам Кушнер, който отрича всемогъществото на Бог, за да утвърди, че Бог е добър и ще помогне на хората да намерят сили да понесат огромните загуби. Освен това е и много трудно човек да се справи със скръбта, която настъпва след самоубийство.

Суицидни мисли

Може би половината или дори болшинството от хората някога са си мислили да сложат край на своя живот. Повече от 28 000 американци действително се самоубиват всяка година, като мъжете са три пъти повече от жените. Над 200 000 опитват да го направят, като жените са три пъти повече от мъжете. Мъжете са склонни да използват огнестрелни оръжия, а жените — лекарства (70% от които са им били предписани). Самоубийствата са по-чести сред студентите, отколкото сред учениците; сред разведените, отколкото сред женените; сред лекарите, адвокатите и зъболекарите.

Съществува повишен риск от самоубийство във възрастта между 15 и 25 години. Броят на самоубийствата в този възрастов обхват се е увеличил три пъти през последните 30 години. Днес единствено злополуките и убийствата взимат повече жертви. Изследване на Центъра за контрол над болестите на САЩ, проведено през 1991 сред гимназиални ученици, показа, че 34% от момичетата и 21% от момчетата са обмисляли дали да не сложат край на живота си, и всъщност през миналата година 16% от гимназистите “са си изготвили специален план”, 8% са “опитали да се самоубият” и 2% са имали нужда от медицинска помощ! Това е ужасяващо. Юноши, които пият и взимат наркотици, са изложени на 30% по-голям риск да опитат да се самоубият, отколкото тези, които не пият и не взимат наркотици (25% са направили по няколко опита), а опиталите да се самоубият са споделили за много по-голяма самота, отхвърленост и повече наказания през детството. Интересно е, че по-малко от 1% от тези млади хора, които са опитали прекратят живота си, са се обадили на горещата линия за самоубийства, една трета от родителите така и не са разбрали за тези опити и почти две трети от тях са живели в домове, където са имали достъп до огнестрелно оръжие или други смъртоносни средства след като са опитали да се самоубият.

Почти 80% от всички самоубийци са страдали от депресия, 65% до 80% са "търсили помощ". И въпреки това повечето от тях са изпитвали смесени чувства към самоубийството. Те просто искат да премахнат своето нещастие. Те искат решение на проблемите си, но в този момент не им хрумва нищо друго. Според някои предвиждания само 5% до 20% твърдо са решили да умрат, но все пак мнозина са готови да поемат риска да умрат. Те копнеят да бъдат спасени. Преди време имах пациентка, която три или четири пъти взе свръхдоза лекарства, но винаги го правеше преди нашите срещи, отчасти за да провери дали ще я спася. Тези викове за помощ съобщават на останалите, че те са разстроени и ги боли, че имат нужда от внимание и любов. Ако чуете подобни викове (включително и коментари, намеци, въпроси или шеги), вслушайте си и веднага покажете своята загриженост. Вие не трябва да разрешавате всичките им проблеми, само трябва да им окажете малко помощ — малко облекчение на болката, което може да спаси живот (Shneidman, 1985).

Ако вие изплаквате болката си (или бихте искали), не правете неясни намеци в разговорите си с тези около вас, а подчертайте, че сте много нещастни и незабавно се нуждаете от помощ. Не спирайте да го повтаряте, докато не срещнете приятел, който ще ви чуе. Особено важно е да си потърсите "приятел-професионалист" (половината от тийнейджърите, които са изпитвали такава болка, че са решили да опитат да сложат край на живота си, не са получили никаква квалифицирана помощ след опита си).

Какви са другите предупредителни знаци? Всички признаци на депресия. Един на всеки четири опитали да се самоубият е от семейство, в което вече има самоубийци. Употреба на наркотици и алкохол. Внезапни промени в настроението. А също така и предишни опити за самоубийство (25% - 40% са опитвали и преди). Често срещани са и намеците в разговорите "Скоро няма да има нужда да се тревожиш за мен", разговорите за самоубийство и особено конкретните планове, подготвителните действия (раздаване на ценени вещи, оправяне на работите), нацупеността и отдръпването от света, умствените проблеми, погълнатостта от смъртта, носенето на оръжие, поемането на рискове, лошите резултати в училище или на работното място. В голяма част от случаите човекът е претърпял загуба — здравословна, икономическа, на самочувствието, любовта, гордостта — или е въвлечен в алкохолизъм, престъпление, хомосексуализъм или развод. 75% от тийнейджърите, които опитват да сложат край на живота си, съобщават за семейни проблеми, мнозина страдат и от психологически проблем. Поради неизвестна причина пристъпите на страх и мигрена се свързват с по-голям риск от самоубийство. Почти всяка загуба, криза или конфликт увеличават този риск. Не се поддавайте на общи заблуди. Тези, които говорят за самоубийство, действително се самоубиват! Хора, които излизат от дълбока депресия, го правят! Хора, които са красиви, умни и като че ли имат всичко, го правят! Не поемайте излишни рискове.

Предвиждането на самоубийството е трудно. Все пак е установено, че 73% от тийнейджърите, които са опитали да отнемат живота си, отговарят на поне 3 от тези 6 признака: (1) предишен опит за самоубийство, (2) опит за самоубийство на приятел, (3) суицидни мисли, (4) депресия, (5) ниско самочувствие и (6) дете на майка-тийнейджърка.

Един особено тъжен факт, свързан със самоубийствата, е, че те са реакция на сегашна ситуация, която по-късно няма да е същата или ще се приема по различен начин. Но след като веднъж сте мъртъв, няма как да разберете това. Опитът на професионалистите е показал, че често тези, които са опитали да се самоубият и са спасени, няколко дни или седмици по-късно се радват, че са живи. Изследване на 515 души, които са били разубедени да не скачат, е показало, че само 25 от тях са се самоубили по-късно (Colt, 1984). Това е моят аргумент срещу твърдението, че "това е въпрос на личен избор". Вярвам, че поведението, което изразява загриженост и любов, е по някакъв начин да се избегне самоубийството, да се окаже възможно най-много психологическа помощ и подкрепа от страна на семейството, приятелите, вас самите и професионалистите, след което в продължение на няколко месеца внимателно да се наблюдава опиталия да се самоубие човек. 

Е. С. Шнайдман е установил три типа Самоубици: 

•  (1) Самоубийството е в резултат на мисли: например, мисли от социално, политическо или религиозно естество, заради хронична физическа болка, поради вътрешен смут или умствена болест. Примери: когато християнството е било млада религия, много вярващи са се самоубивали, за да отидат в рая. Решението, което отците открили преди 1500 години, е било да направят самоубийството грях. Обърнат навътре гняв, също е пример за това, но само за 25% от самоубилите се е известно, че са били отрицателно настроени към самите себе си.

•  (2) Самоубийството е в резултат на междуличностен конфликт. Саморазрушението може да бъде начин да се отвърне на удара и да предизвика вина, това може да бъде единственият начин да се изрази гневът. Често такива хора имат нужда от помощ, за да овладеят отношенията си с другите, те имат нужда от умения за общуване и вземане на решения. Например, едно изследване посочва, че 30% от всички самоубили се юноши са хомосексуалисти, лесбийки или бисексуални младежи. Предполагам, че нашата култура ги е накарала да се чувстват различни, ненормални и/или виновни. 

• (3) Самоубийството е в резултат на "изпадане" от живота и чувство на отчуждение, изолация или безсилие. Тези хора се нуждаят от значима цел. Подобно на много други видове поведение и самоубийството се дължи на различни причини.

Има и други два вида самоубийства: 

• Пряко, бързо саморазрушение, когато някой се застреля или се блъсне с колата си в дърво.

• Косвено, бавно саморазрушение, когато някой се самоунищожава, като предизвиква инциденти около себе си, отказва да получи лечение или не изпълнява неговите предписания, злоупотребява с храна или лекарства, злоупотребява с тялото си, рискува да се разболее от СПИН и т.н. Повечето от тези хора отричат, че се самоубиват, но всъщност го правят. За нещастие, някои хора вярват в древната арабска идея, че разрушението или смъртта е необходимост преди да съградиш нещо отново или да заживееш на по-високо ниво.

Ако "слагането на край на всичко" ви е на ума, вие трябва да вземете мерки, като веднага потърсите професионална помощ. Потърсете психотерапия, а не просто лекарства от вашия мил семеен лекар, макар че антидепресантите може да се окажат важни за бързото овладяване на депресията.

Един терапевт бе отбелязал, че "целта е не да попречим на хората да се самоубиват, а да им помогнем да намерят причина да живеят".

Потърсете професионална помощ, ако месеци по-късно:

• Спите и се храните лошо, откъснати сте от останалите хора или се чувствате зле.

• Не сте пролели нито сълза или не можете да говорите за починалия.

• Продължавате да усещате ненамаляващо чувство на загуба и липса на цел.

• Вие сте нещастни, мислите за самоубийство, не можете да се съсредоточите или да работите.

• Не можете да се отърсите от негодуванието или вината към починалия

• Сте много уплашени, държите се странно или се карате с роднини и приятели.

Ако ваш приятел или роднина започне да ви се доверява, когато започне да мисли за самоубийство, вие трябва да проявите съчувствие към неговото страдание, но и да се опазите от това да се превърнете негов терапевт. Настоявайте той да се срещне с истински терапевт. Не позволявайте да се окажете в капана на буденето в три посред нощ, когато приятелят/роднината ви е потиснат, или да пиете и плачете в някой бар до късно през нощта. Вашият приятел/роднина се нуждае от професионална помощ. Ако всеки път се втурвате да спасите своя приятел/роднина, вие може да се превърнете в товар и всъщност да се окаже, че му пречите да се обърне към терапевт. Трудно е да настоявате да започне терапия, особено когато той казва, че вие сте "единственият, който може да ми помогне…", но вие не сте човекът, който трябва да се справи със ситуацията. 

Внимавайте, около 10% от опиталите да се самоубият опитват отново до 3 месеца. Вие трябва да настоявате тези хора да получат професионална помощ; ако ще помогне, отидете с тях, ако трябва, насилете ги да се срещнат с професионалист. 

Прекратяване на връзка

Вторият по сила житейски стрес след смъртта е развода или прекратяването на една любовна връзка. Повечето от нас, които сме над 14 или 16 години, сме усетили силната болка и мъка, предизвикани от несподелена любов. 

Кеслер (Kessler, 1975) е описал седем етапа на развода:

• Първи етап: разочарование

След неимоверното щастие на влюбването (в идеалния за вас човек), в главата ви се промъква нова мисъл: вашият любим притежава някои недостатъци. Може да започнете и да се "навивате": "той е много егоцентричен", "тя мърмори като майка ми", "той флиртува с жените, за да скрие сексуалните си страхове", " тя се занимава много повече с децата, отколкото с мен" и т.н. Ако тези чувства се разрастват у който и да е от партньорите, връзката е застрашена.

• Втори етап: ерозия

Разочарованието и непрекъснатото намиране на грешки намаляват любовта и привличането. Партньорите може и да не знаят какво не е наред или какво да кажат. Ако отношенията се малко поизопнати, това е най-доброто време за един откровен разговор или да потърсите брачна консултация. Ако не се предприеме нищо, партньорите може и да започнат да общуват един с друг деструктивно: да се унижавате взаимно, да се състезавате за внимание, да харчите неразумно, да си намерите нови занимания, да се наблюдавате един друг критично, да се отбягвате взаимно, да спрете да се доверявате един на друг или да се любите.

• Трети етап: отдалечаване

Всяко разочарование боли. "Любовта умира хиляди пъти". Партньорите се отдръпват, за да избегнат болката и тъгата. Ако изолацията продължи, става все по-трудно и по-трудно отново да станете любовници. Понякога само единият е в този етап, но и това е достатъчно, за да се унищожи връзката. По време на този етап партньорите споделят и си говорят малко, намекват, че "не ги е грижа", макар че ги боли, и започват да се замислят за други партньори. Не могат да решат дали да си тръгнат или да останат. Често се появява и гняв, а гневът накланя везните в полза на раздялата.

• Четвърти етап: физическо разделяне

Раздялата е сигурен знак, че връзката се е провалила. Преди това можехте да кажете: "ние не се разбираме добре" или "много се караме", но сега връзката се е разпаднала, изгубена е. Съществуват множество реакции на раздялата: често тя е болезнена, смазващо опустошаваща, понякога, ако дълго сте искали да се измъкнете, тя е облекчение, обикновено се усеща и самота, страх и чувство за неуспех. Предстои да настъпят много промени — ново жилище, ново ежедневие, нови хора и т.н.

• Пети етап: тъгуване и поемане по собствени пътища

Ние скърбим за загубата на партньора, дори и ако той ни е причинил болка. Ако не нещо друго, това е загуба на една мечта. Ние се освобождаваме от "призраците" на отминалата любов, отказваме се от надеждата за помиряване и осъзнаваме, че бившият ни партньор си е отишъл завинаги. Обикновено изпитваме смесица от силни емоции: тъга, гняв, вина, страх, надежда. Често прекарваме часове, в които отново преживяваме старата връзка — колко ужасен е бил партньорът, как е трябвало да се развият нещата, чия е била вината и т.н. Човек има нужда да преодолее тези стари чувства. В крайна сметка, той или тя ще реши да продължи напред.

• Шести етап: нов живот

Вниманието ви се прехвърля от миналото върху бъдещето. Понякога дори е налице мания за нови занимания или начин на живот — нови дрехи, нов външен вид, пиене, прелъстяване, купони или пълно отдаване на работата и плановете за нова кариера, или доброволно участие в някакво социално-политическо движение. Някои с нетърпение се опитват отново да намерят любовта, други мразят другия пол или се страхуват от емоционално обвързване. За някои неща отново сте се превърнали в тийнейджъри.

• Седми етап: здравословно приспособяване

С малко късмет човек може да приключи една неуспяла връзка по-мъдър, по-упорит, по-силен и по-улегнал. Вие сте намерили няколко добри приятели и сте направили разумни планове за бъдещето. Вече не сте толкова нервни, че да не можете да спите нощем и въпреки че животът е труден, вие сте готов да започнете нещо по-добро.

Всеки човек е различен. Някои пропускат някои от етапите, други не могат да излязат от някои етап или просто преминават през всички бързо и безпрепятствено. Рядко се случва и двамата партньори от една разделяща се двойка да започнат и да преминат заедно през всички етапи. Колкото по-рано една двойка се погрижи за проблемите си, толкова по-добре. Няма край задачата на истински любящите да създават повече забавления и привързаност отколкото скука и раздразнение. Ако в продължение на няколко седмици останете на етап 2 и не можете да справите с проблема или да убедите партньора ви заедно да посетите брачен консултант, отидете сам. Ако след два или три месеца все още не можете да преживеете краха на предишната ви връзка (която очевидно е имала проблеми), потърсете помощ, за да ускорите възстановителния процес.

Консултирал съм много млади хора, изпаднали в дълбините на мъчителна депресия, следваща раздялата с приятелка или приятел. Мнозина смятаха, че положението е ужасно, почти непоносимо. И наистина, някои мислеха за самоубийство. И въпреки това поне 75% от учениците в класовете ми се бяха разделили с човек, когото тогава са считали за най-добрия партньор, когото някога биха могли да си намерят. Но когато ги попитам дали това предположение се е оказало вярно (и те не са могли да намерят никой, който да е толкова добър), по-малко от 5% отговарят утвърдително. Съществува неизчерпаем запас от хора, които бихме могли да обичаме. Жестока шега е да твърдим, че ни е писано да обичаме само един човек. 

Може и да е трудно да се чувствате ужасно, когато загубвате партньор, но това е желателно. След като с часове съм слушал изливането на нечия болка, често питам отхвърления партньор: "Как би искал да реагираш на такава важна за теб загуба?" Важното в случая е, че вашата тъга се дължи на добрите ви черти — вие сте били обичливи, предани, грижовни, доверчиви и отдадени. Вие сте се посветили изцяло на връзката. Нима не искате да е така? Нима не искате да се държат така и вашите бъдещи партньори? Наистина ли бихте искали да сте толкова егоцентрични, така малко отдадени на вашата връзка, че да можете лесно да забравите една любовна връзка? Така че изтърпете неизбежната скръб за няколко седмици, а после започнете да градите бъдещето си.

Обикновено се казва, че вината за едно скъсване или развод се поделя поравно. Това не винаги е вярно. Може да се случи така, че отговорността да е изцяло на единия партньор — неговите нужди, личност, ирационални идеи или емоционални проблеми. А може и вината да е ничия — партньорите да имат различни интереси, ценности, мнения, начини на живот и т.н., за които никой не е виновен. Не е задължително да приписвате някому вина, но е разумно да разберете какво се е случило, така че за в бъдеще да избягвате тези проблеми. Тъжно е, но малките деца често обвиняват себе си за развода на родителите си. 

Няколко съвета за справяне с проблема на части:

• Първо ниво (поведение): намерете си един-двама приятели, с които да поговорите, и излейте чувствата си без задръжки. Приемете подкрепата, която ви оказват приятели и роднини. Незабавно приберете всички снимки, картички и дрехи, всичко, което ви напомня за отишлия си партньор. Нямате нужда от напомняне. Ако след три-четири седмици тъгуване все още ви е "кофти", намерете си повече неща за вършене — излизайте навън, забавлявайте се. Някои хора желаят да избягват другия пол за известно време, но други мислят, че най-добрият начин да забравиш старата любов е да си потърсиш по-добра. Когато сте по-силни, да кажем четири до шест седмици след раздялата, вземете всички предмети, които ви напомнят за изгубения партньор, наплачете се добре, сбогувайте се с тях и ги изхвърлете или ги приберете някъде за дълго. Време е да започнете нов живот.

• Второ ниво (чувства):  Десенситивизацията или другите, описани методи да контролирате чувствата си, вероятно ще ви помогнат да намалите болката от спомените.

• Трето ниво (умения): уменията за общуване, настоятелността, както и уменията за взимане на решения може и да са ви полезни.

• Четвърто ниво (когниции): не се оставяйте на ирационалните мисли, които ви водят към алчност и ужас. Често се случва на човек да му е трудно да се прости с миналото, след като е скъсал с партньора си. Вярно е, че чрез брачни клетви и хиляди нежни обещания ние се вричаме със вечна вярност. Имаме намерение вечно да обичаме нашия партньор, но не можем да контролираме всичките си чувства. Напук на всичките ни обещания, любовта може да се превърне в безразличие или омраза. Това е действителността, която всеки партньор трябва да познава и приема. В живота любовта е прекрасно преживяване, но не е "право", за което можем да настояваме. Ние нямаме контрол над любовта. 

Ние правим множество необосновани изводи, когато се влюбваме или разлюбваме. Първо превръщаме партньора си в светец, после виждаме в същия човек звяр. Ако все още мислите, че партньорът, който ви напуска, е толкова прекрасен човек, че не можете да живеете без него, направете списък на неговите недостатъци. Ако той ви се струва ужасяващ, спомнете си неговите добри черти и осъзнайте, че има причини за неговата подлост. Всеки партньор ще спечели от това, че насочва ума си към възможността да започне по-добра връзка. Постепенно и двамата би трябвало по отделно да започнете да правите планове за по-добър живот. Вие сте обичали и са ви обичали, може да се случи отново.

• Пето ниво (несъзнавани фактори): понякога, по време на емоционалната буря на прекратяването на една връзка открито се проявяват скрити черти (и на двамата партньори). Например: собственически чувства, страх от отговорности или близост, егоцентричност, самоналожени задръжки или критики на другите, съмнения в сексуалните възможности, дразнещи или самоунищожителни навици и т.н. Прошката е осъзнаване. Прозренията за собствените ви слабости могат да се превърнат в проекти за самопомощ. И следващата ви връзка ще спечели от този растеж.