Мотивацията да станеш психотерапевт

Това е малката мръсна тайна на психотерапевтите за която не обичат да говорят дори пред себе си, освен ако не се налага и то предимно пред своя супервизор. 

Като терапевти клиентите ни виждат като по - големи, по- знаещи, по - можещи, като експерти. Не си дават сметка, че всъщност ние сме експерти в провала, в страданието, в неуспеха и мръсотията на живота. В моите очи ние сме равни, няма експерти. Предимството е че ние вече сме се срещали с провала на живота с чувствата, емоциите и преживяванията, които клиента изпитва в този момент. Оцелели сме и тази енергия струи от нас, дава невербален сигнал: "Всичко ще бъде наред, щом аз оцелях, ще оцелееш и ти." 
 

 За мотивацията да стенеш психотерапевт 

„Пълен наръчник по психотерапия“

- Брус Бонгар; Лари Е. Бютлър

"" Хората са привлечени към тази професия заради естествена любознателност, желание за откриване, желание да разберат сложността на човешкото поведение, но се предполага, че основната мотивация е желанието да се помага на хората и да се подпомага израстването на другите.Освен хвалебствените мотиви, които привличат кандидатите за клиницисти, има и някой фактори, които са по-сложни и проблематични. Например някой са привлечени към този вид работа заради копнеж за интимност и власт. 

Други имат воайорски импулси, които се задоволяват чрез научаването за частното поведение и фантазиите на другите. Някой са нарцистично привлечени към позиция на контрол, в която са възприемани като всемогъщи и влиятелни.

Други се надяват за разрешаване на личните си проблеми чрез съпреживяване. На тази идея отговаря концепцията за „ранения лечител“, с други думи има хора с психични „рани“, които са привлечени към помагащите професии с надеждата, че ще бъдат изцелени в процеса на обслужване на другите.В една линия на изследвания на факторите, влияещи върху избирането на кариера в психотерапията, изследователите са проучвали ролята на преживяванията в семейството и детската травма. 

Макар че някой поставят под съмнение преобладаването на сериозни семейни проблеми в живота на психотерапевтите, мнозинството от проучванията рисуват доста драматична картина. Много терапевти произхождат от семейства, характеризирани със сериозна дисфункция, и търсят професия, в която се надяват да получат вниманието, грижите и близостта, липсвали им в детството. В едно интересно изследване Фъсъл и Бони сравняват детските преживявания на психотерапевти и физици и установяват, че терапевтите по-често са преживявали смърт или отсъствие на родител заради продължителна болест, развод или раздяла. Психотерапевтите разглеждат семействата си като по-малко здрави и споделят по-голяма вероятност от физиците да са играли ролята на грижещи се за другите в семейството си през младежките си години. 

В други изследвания терапевтите споделят, че са имали семейство с проблеми, в което като деца са изпълнявали ролята на обгрижващи или посредници. Семейната дисфункция не само оказва влияние върху избора на кариера като психотерапевт, но за мнозина този фактор изглежда свързан със специфичния терапевтичен модел, в който клиницистите се обвързват, с последващото им практикуване на психотерапията.

Розин и Кнудсон оценяват взаимоотношението между житейските преживявания и избора на психодинамична или поведенческа ориентация и установяват положителна корелация между семейната история на психичен дистрес и приемането на психодинамичната ориентация. 

Хенри и неговите колеги изследват ефекта на становището на терапевтите за себе си и усвояването на кратка психодинамична терапия; след обучението терапевтите, разглеждащи се като контролиращи или враждебни, се придържат по-строго към протокола, но се ангажират и в повече взаимодействия, които се характеризират като враждебни или критични към клиентите. За много психотерапевти ранните житейски преживявания и семейни роли формират матрицата за тяхната работа като психотерапевти. Може да се предположи, че хората с проблемни житейски преживявания избират кариера, която хармонира на психологическите им потребности, и дори избират терапевтични подходи, които могат да изпълняват някаква лечебна роля за личните им рани."