"Тревожният свят"

Преживяхме много кризи, Пандемия, Локдаун, социална изолация, заплахата от война, заплахата от икономическа криза и сега заплахата от изкуственият интелект. Трудно ни е да се адаптираме и да се справим с тревожността от несигурния свят. Енергията на тревожността е заразна и се попива от децата които виждат, тревожни родители, роднини, учители, приятели. Представете си какво се случва с тийнейджърите, които все още нямат житейския ни опит и израстват в един тревожен свят. Всички тези предизвикателства се отразиха крайно на децата, отдалечиха ги от приятели, отнеха им любими дейности, промениха тотално начина на учене и училищната среда, отнеха им удоволствия. 

Мечтаем си че всичко ще се върне по старо му, но това е мираж. Никога нищо няма да бъде същото и ние трябва да се научим да живеем с предизвикателствата на постоянната промяна. Малко споделяна истина е че тревожността за децата се увеличи и преди пандемията. Питате се, защо? Отчасти заради засиления натиск и изисквания в училище, повишаващата се необходимост от знания на все по ранна възраст. От части заради интернет и социализацията в онлайн пространството. От части заради масовото навлизане на мобилни устройства които пряко влияят по негативен начин на когнитивните фикции на организма.
И ДА!!! Социалните медии TikTok, FACEBOOK, INSTAGRAM за които ще има отделна статия. За това е много важно да разпознавате сигналите и симптомите на тревожност във вашите деца.  

Разлики в тревожността  дете - тинейджър.

Тревожното дете е различно от тревожният тийнейджър. На всяко ниво на развитие на децата имат своите специфични тревоги, уязвимости свързани с израстването и социализацията. По малките деца са склони към тревожност провокирана от външни фактори - животни, инсекти, тъмнината, чудовища под леглото, или нещо лошо което се случва с мама и татко, или има фантазията че се случва. 

Докато за тийнейджърите тревожността по често се изразява в неща свързани с тях: Тяхното преставане в училище (уроци, хоби, спорт). Как ги възприемат другите, как се оглеждат в тях. Промяната в телата им. Някои тревожни тийнейджъри са били тревожни в продължение на много години, докато достигнат юношеството. Може би родителите са знаели за това, но детето функционира добре въпреки тяхното страдание, така че нищо не е направено по въпроса. Или детето беше лекувано и нещата се оправиха. Но тъй като се очаква повече от тях в средното и средното училище и когато се фокусират повече върху връстниците си, тревожността може да изплува отново и да стане по-сериозна. А някои тийнейджъри, които не са били тревожни деца, развиват тревожност, която се появява в юношеството, включително социална тревожност и пристъпи на паника. 

За какво най-често се тревожат тийнейджърите. 

Представянето им в училище: Виждаме много страх и тревога в тях, ако преживяват, че не се справят добре. Много от безпокойство е насочено към перфекционизъм или необходимост да дадат най-доброто от себе си в училище, отвъд интензивното учене и възможности. Дори когато родителите съобщават, че призовават децата да не се стресират, например за  приемането им в средно училище, тийнейджърите казват, че изпитват силен натиск да получат ОТЛИЧЕН и добро класиране. 

Как се възприемат: Всеки тийнейджър е чувствителен към това как го възприемат и как той самия се възприема. Това е част от юношеския процес, но за някои деца това се става изключително важно. Резултатът може да бъде пагубен - инвалидизираща социална тревожност. Юношите наистина се тревожат прекалено много дали могат да бъдат възприети като некомпетентни, глупави, грозни, неадекватни или да направят нещо смущаващо. 

Промяна в телата им: Физическите промени в юношеството са причина за дискомфорт за много тийнейджъри. Изпреварващото или закъсняващото развитие спрямо връстниците, може да накара децата да се чувстват различни и отхвърлени от социалната си среда. За момичетата ако израстват по бавно това може да се отрази негативно, за разлика от нормалното или избързало съзряване. Момчетата са особено чувствителни към височината и съзряването. Така че, ако едно 15-годишно дете все още не е преминало през пубертета и изглежда сякаш е на 12, а връстниците му изглеждат като на 19, това може да има доста дълбоко въздействие върху самочувствието и увереността. Някои деца развиват форма на екстремна тревожност, наречена дисморфично разстройство на тялото, като стават толкова обсебени от възприеман физически недостатък (истински или въображаем), че причинява голям дистрес и пречи на тяхното нормално функциониране. 

Симптоми на тревожност в тийнейджърите. И как да ги разпознаете. 

Симптомите могат да варират в големи граници. От оттеглящи и избягващо поведение до раздразнителност и изблици на гняв и агресия. Тревожността често се пренебрегва и не се забелязва, защото тийнейджърите са добри в криенето на мислите и чувствата си. Но тук ще споменем някои от универсалните поведения които могат да ни сигнализират за тревожност при тийнейджърите. 

• Повтарящи се страхове и тревоги относно рутинни части от ежедневието 

• Раздразнителност 

• Трудно концентриране 

• Екстремно вглеждане в себе си или чувствителност на критика  

• Оттегляне от социални активности 

• Отбягване на трудни нови ситуации 

• Хронични проблеми или оплаквания свързани със стомашни болки или главоболие. 

• Внезапен спад (обясним или необясним) на успеха в училище 

• Постоянно търсене на одобрение и увереност 

• Проблеми със съня 

• Злоупотреба със субстанции (Зависимости - социални мрежи също) 

Тревожността и отказа да се ходи на училище. 

Много голяма част от това, върху което се фокусират подрастващите, е свързано с училището. Необходимо е да помислим за академичните занимания, спорт, клубове по интереси и други дейности от социалния живот на училището в които е включено детето. Всяка една интеракция там може да бъде извор на тревожност. Следователно, когато децата се съпротивляват да ходят на училище, не става въпрос непременно за самото училище. Необходимо е да говорим с детето, да изясним какви са предизвикателствата пред него и да нормализираме тревожността. Това, което наричаме "отказ от училище", се е наричало някога училищна фобия. Сам по себе си термина е коректен, но не е правилен, защото предполага, че самото училище е извора на тревожността (проблемите). Вместо това, при работа с деца, които често намират извинения да останат вкъщи или категорично отказват да отидат, фокусът не е върху не ходенето на училище. Трябва да се фокусираме върху това защо те вземат това решение да не ходят на училище. 

Тревогата може да е  притеснение, например че учителят ще повика детето произволно на дъската и то ще се изложи. Или че се притеснява от това че се чувства различно от останалите. Страхува се да не му се подиграват в училището, или да упражняват някакъв вид насилие над него. Дори е възможно отбягване на  пристъп на паника в клас. Можете да интервюираме сто различни деца, които отказват да ходят на училище и да получим сто различни причини защо. Така, че говорете с децата си и ги питайте за тяхното обяснение. 

Тревожността и злоупотребата със субстанции (зависимости). 

При тийнейджърите стратегиите за справяне с тревожността са ограничени, те нямат богатия житейски опит на възрастния. Също така силно се влияят от социалната среда в която се намират. Всичко това са рискови фактори за злоупотреба с наркотици и не рядко тийнейджърите прибягват до тях. Най често имат достъп и започват с така наречените "развлекателни" "леки наркотици", като марихуана. При достъп до подобни вещества, те намират отдушник в тях и начин да се справят с дискомфорта който изпитват. Това е вид самолечение, което в интерес на истината за тях работи но в краткосрочен план. Леките наркотици облекчават безпокойството и стреса дори го премахват, като блокират центрове на тревожността в мозъка на децата. Но в действителност, това което се случва е че това е едно отбягващо поведение с много странични ефекти. Развива се зависимост към веществото, което се използва. Нервната система става по - чувствителна към стимули и изменения на невро-биологичната химия, а това допълнително засилва тревожността.    

Това което се шири из обществеността и се чува често от тийнейджъри е че марихуаната е по-здравословна от алкохола и не е наркотично вещество. Дори в момента тече агресивна политика като налагането на марихуаната като здравословен продукт с множество ползи, едва ли не критично важен за здравето на човек. Узаконяването на марихуаната тече с пълна сила дори из Европа. Да не говорим за модата на (VIPE) вейпингът. Сега е още по-лесно от всякога да се пуши, обикновено неясни субстанции – на улицата, у дома или в училище.
Нито марихуаната, нито вейпинга е здравословен начин за справяне с безпокойството. Това което можем да направим е да разясним на децата механизма на действие и дългосрочните последици от мета (фалшиво) удоволствието, Но и още по важно да им осигурим алтернатива на него и да ги подкрепим по пътя им когато имат трудности. 
Ако през цялото време и пушите през деня, за да изкарате училището, това не е по-различно от това да пиете цял ден за да изкарате работния си ден. Винаги ще  разчитате на даденото вещество, за да изкарате деня – и колкото повече го използвате, толкова по-зависим, слаб и тревожен ще бъдете от него. 

Тревожност и Депресия.  

Често срещано при тийнейджърите е да открият, че са депресирани, както и тревожни. Това отчасти е така, защото понякога стреса е толкова голям или ограничаващ, че да доведе до депресия. Стреса в тийнейджърска възраст не рядко води до силна социална тревожност. Децата са толкова притеснена от провал в съревнователна атмосфера, че започват да се оттегля от дейности. Дори може да се стигне и до пристъпи на паническа атака. Стреса, страхът, притеснението води до оттеглянето от социални дейности и приятели. Крайното оттегляне и оставането насаме с мислите и чувствата си водят до изпадането в депресия.  

Този вид наслояване на тревожност и депресия е както често срещано, така и често пропускано от родители, учители, дори от някои специалисти психолози. Ако терапевта лекува само присъстващите симптоми, например Депресия, той обикновено пропуска тревожността, а това е сигурен знак, за бъдещ неуспех на терапията. Ако се фокусираме само върху тревожността и не влияем на Депресията, то ефективността на терапията ще бъде ниска. Също така е напълно възможно и депресията и тревожността да са две напълно отделно разстройства които нямат връзка по между си. Затова диференциалната диагноза, консултацията със специалист е много важна. 

Въпросът, който може да попитате детето е: „Ако можех да вляза в мозъка ти и просто да изтрия това което те тревожи, пак ли ще си депресиран?“. Ако детето отговори:  „Да, пак ще съм депресиран“, това предполага, че може да е съпътстваща депресия. Ако отговорът е „Не, ще се чувствам супер“, тогава е възможно  безпокойството да е причината за депресията. 

Тревожността подкопава устоите на живота. Ако не можете да се доверите на себе си и не вярвате, че вземете добри решения за живота си, тогава сте особено изложени на риск от депресия. Ако винаги се разхождате притеснени и винаги се съмнявате и всичко в живота е рисковано, това ще започне да има доста дълбок ефект върху това как виждате себе си и вашата увереност и самочувствие. Не е изненадващо, че ако сте живели постоянна в страх, това може да доведе до депресия. 

Важно е да знаете, че от всички видове тревожни разстройства, генерализираното тревожно разстройство е силно свързано с депресията на по-късен етап от живота. То се смята за предшественик на депресия. Генерализирано тревожно разстройство е такава тревожност която не е предизвикана от конкретно нещо, а от постоянна и прекомерна тревога за различни ежедневни неща. За това е жизнено важно да обърнем внимание на тревожните деца. Имаме шанс буквално да спасим живота им.  

Лечение на тревожността при тийнейджъри и деца.

Първо няма по- добро измислено лечение от любовта, подкрепата и грижата на любящи родители.  

Второ забележете симптомите и потърсете помощ от специалист - Психолог, Психотерапевт и ако е необходимо Психиатър! В по голяма част от случаите намесата на Психолога, Психотерапевта е достатъчна за преодоляване на тревожните проблеми на тийнейджъра. Но понякога за да е ефективно лечението се налага използването на медикаменти под строг контрол и прецизиране от Психиатър.

Трето статията е крайно не достатъчна за да опише и изчерпи светът на тревожното дете. Не сте сами в борбата за детската душа. Може да потърсите подкрепа и помощ от квалифициран психолог или психотерапевт.