Потиснатия гняв

Потиснатия гняв е  дълго отлагана от мен, но крайно уместна и необходима тема, особено когато става въпрос за връзката между силно чувствителните хора и гнева. Подтиснатия гняв може да се манифестира под различни форми, включително депресия, сервилно поведение, параноя и разбира се пасивна агресивност. Обикновено той произхожда от детска травма или социални особености на израстването. Човек с подтиснат гняв може да е имал инфантилни или агресивни родители и да е бил засрамен, наказван за проява на гняв и неговия глас да е бил задушаван. Но дори и да е така чрез психотерапия и постоянство можем да се научим да изразяваме гнева.  Връзката между силно чувствителните хора и гнева е много неразбрана тема. Поради някои черти на личността , завишената емпатия или социални, семейни причини много чувствителни хора развиват подтиснат гняв и не знаят как да се справят със своите емоции.

1. Какво е подтиснат гняв?  Силно чувствителните хора и подтиснатия гняв. 

Силно чувствителните хора и гнева са в чувствителна връзка защото обществото вижда гнева като нещо лошо, той е нещо което е необходимо да бъде подтиснато, скрито или бързо извинено. Обратното на всеобщото впечатление гнева е напълно натурална, естествена емоция.Това е естествена реакция на организма, която е нито добра, нито лоша, тя просто изпълнява регулаторните си функции. Може да е полезно ако човек се научи да чува и разбира какви послания носи тази емоция. Когато някой прекрачи нашите граници гневът ни учи да кажем НЕ и да  се защитим. Чрез консервативният гняв ние овладяваме напълно човешка и естествена емоция която възстановява нашите граници и ни кара да се борим за равните права които имаме на равно с другите човешки същества в обществото. Гневът е такъв какъвто е, а невъзможността да се гневим когато някой престъпва границите ни е сигнал че психичното ни здраве страда, а може би и качеството ни на живот.

Много силно чувствтени хора бъркат гнева с насилието и агресията, но това са различни неща. Когато гнева се появи, той има много различни пътища по които да поеме и да се прояви, агресията е само един от тях. Чрез психотерапията чувствителните хора могат да се научат да изразяват здравословно и грационзно своите нужди и своята фрустрация, без да избухват в насилие и агресия.
Често се смята за гнева като противоположност на любовта и привързаността. Възприемането е че ако обичаш някй не може да му се гневиш. Но това е безкрано далеч от истината. Гневът е част от зрялата любов. В здравословна, зряла и автентична връзка ние можем да изразим гнева, раздразнението и оплакванията си. В инфантилната връзка обикновено хората са или добри или лоши. Силно чувствителни или безчувствени, присъщо на инфантилността и децата е да разсъждават в черно и бяло. Например: На децата им е трудно да разберат как човекът, който се грижи за тях, също може да бъде и зъл или недостъпен. Докато израстваме се научаваме да държим и двете противоположности на парадокса на личността в съзнанието си. В зрялата любов ние знам, че нашия партньор има както достойства, така и недостатъци. Можем едновременно да му се възхищаваме но и смущаваме от някои негови поведения. Можем да ги обичаме, но и да им се ядосваме едновременно. Да обичаш някой истински, не означава, че неможе да му се ядосаш понякога, но означава, че се учим да преговаряме за границите си, ако не можем да се спазарим за границите се учим на прошка и състрадание.

„ Гневът е киселина, която може да навреди повече на съда, в който се съхранява, отколкото на всичко, върху което се излива.” Марк Твен 

2. Екстернализиран и Интернализиран Гняв (Външен и вътрешен гняв)

Основно има два вида проявления на гнева спрямо проявата ми, единият е екстернализирания (външна проява) чрез реч и поведение, а другият е интернализирания (задържания), задържания в психиката и тялото на преживяващия го гняв. Когато се прави по твърд, екстремен и дисфункционален начин, както екстернализирането, така и интернализирането имат отрицателни последици.  Обикновено се казва, че мъжете са склонни да екстернализират гнева си, докато жените ги интернализират, въпреки че в действителност това не винаги е така. 

• Външен гняв - Неспособността да се сдържи гнева

Когато повечето хора мислят за гняв, те мислят за външните форми на гневът, например: някой да крещи, да удря предмети, да се държи агресивно. Някой, който екстернализира гнева си, може да действа насилствено или грубо спрямо другите, с малка способност или потенциал да се саморефлексира и самоконтролира.

Чувствителните хора, който са склони да екстернализират гнева си, могат да бъдат раздразнителени през цялото време, лесно да се палят и предизвикват хората около себе си. Когато са били млади, е възможно да са склонни към спорове, да се държат предизвикателно или да имат други проблеми с поведението. Те могат също така да вземат наркотици, проявяват безразсъдни поведения или нарушават правилата и закона. В най-лошия случай те дори биха могли умишлено да наранят другите, за да освободят напрежението от гнева си.

Екстернализирането на гнева не винаги е нездравословно. Здравословният външен гняв може да изглежда като увереност или необходимо поставяне на граници. Освен това хората, които не потискат гнева си, го знаят, когато го почувстват. След като те екстернализират гнева си, емоцията излиза от психиката и емоцията отпуска тялото. Гнева не остава заседнал и разяждащ тялото. При хората, които потискат гнева си обаче, се случва точно обратното.

• Вътрешен гняв (Потиснат гняв) — Неспособността да се ядосаш

Силно чувствителен човек, който интернализира емоциите си, страда вътрешно в себе си. Тъй като насочват гнева към себе си, те често страдат от депресия, тревожност и соматизация (емоции, превръщащи се в телесна болка или физически заболявания).

Хората с потиснат гняв откриват, че рядко изпитват гняв, но изпитват хронична летаргия и емоционално „изтръпване”. Проблемът е, че докато процесът е до голяма степен несъзнателен, е необходима много енергия, за да се потисне и пренасочи гнева. Те са уморени, защото голяма част от основната им жизнена сила се изразходва от отричането на това, което трябва да чувстват.

Друг проблем е, че от обратната страна на гнева са ценни човешки чувства като радост, вълнение и страст. Когато човек потисне гнева си, той може да открие, че много от другите му желани чувства също са притъпени. Те трудно се вълнуват или страстно; те могат да бъдат изключени от собствените си нужди и желания. Може дори да им е трудно да изпитват или изразяват обич към другите.

Силно чувствителните деца, които интернализират гнева си, могат да изпитат дълбока депресия, но не могат да намерят думи, за да я изразят. Те са склонни да се изолират, да се борят социално или да прибягват до други средства за справяне като самонараняване, селективен мутизъм или ограничаващо хранене. За тези деца няма канал, по който да изразят чувствата си и не могат да си позволят да изразят гнева си към родителите си, които не могат да го търпят. Следователно единственият начин да се справите е да се обвинявате, че се чувствате ядосани. Това създава порочен кръг, в който, докато силно чувствителното дете е обвинявано за влошените си академични резултати и психично здраве, то няма начин да потърси помощ. Когато тези деца пораснат, те са по-склонни да страдат от разстройства, свързани с интернализацията, като тихо гранично разстройство на личността или хронична депресия.

Друг добре известен факт за потиснатия гняв е, че той може да причини физическо напрежение на телата ни. Сдържането на гнева създава вътрешно напрежение, което след това може да причини широк спектър от психосоматични заболявания, като лошо храносмилане, хронична болка, хронична умора, чести мигрени и дори рак. Има доказателства, които показват, че потиснатият гняв може да бъде предвестник на развитието на рак и допринася за прогресирането на рака след диагностицирането.

• Защо имаме потиснат гняв?

Защо връзката между силно чувствителния човек и гнева е станала дисфункционална? Това не е съзнателен избор. Най-вероятно те са потиснали гнева, защото са научили в някакъв момент от живота си, че не е добре да го изразяват директно или дори да го чувстват.

Метафорично, тяхното чувство за „канал“ за гняв е блокирано. И това не е тяхна вина.

Живеем в култура, която празнува и затвърждава идеята, че децата трябва да бъдат „добри момичета“ и „добри момчета“. Нашите родители, заедно с учители и други институции, се стремят да ни формират за съответствие и послушание. Всеки път, когато се опитвахме да изразим гнева си, може би с крещи и хвърляне на неща, възрастните бързаха да ни затворят.

Зрелите и компетентни родители разбират, че животът, както и отглеждането на деца, включва известна степен на хаос. Те разбират, че не всичко може или трябва да бъде под контрол и не се тревожат, когато децата им са разочаровани. За съжаление, не всички родители могат да позволят на децата си да излъчват тази естествена емоция и да ги научат как да я обработват. Тъй като никога не са били научени как сами да се справят с гнева, много родители се притесняват от гнева. Те могат да приравнят гнева с хаос, агресия и загуба на контрол.

С други думи, силно чувствителният човек не е в състояние да почувства или изрази гняв сега, защото като дете е бил обезкуражен, наказван, засрамен, заглушен или игнориран, когато се е опитал да изрази себе си.

Може да има много причини родителите ни да ни наказват за това естествено изражение.

Може би са склонни да приемат нещата лично. Когато бяхме разстроени от нещо, те се чувстваха критикувани и след това действаха отбранително или наказателно.

Може би те се интересуваха много от това как отразяваме върху тях и видяха гнева ни като нещо, което ги кара да „загубят лицето си“. В опита си да ни направят „добри деца“, те преждевременно изключват всякакви признаци на нашето разочарование и разочарование. Дори да сме били тормозени в училище, дискриминирани от нашите учители или наранявани от нашите братя и сестри, не ни беше позволено да плачем, да кажем на никого или да се оплачем. Постоянно ни казваха, че трябва да сме благодарни за всичко и че „доброто момче или момиче не се ядосва“.

Може би, когато бяхме по-млади, нашите уязвими и дълбоко депресирани родители по толкова много начини – чрез своите сълзи и чести сривове – ни дадоха да разберем, че не могат да поемат нищо повече психическо натоварване, да не говорим за нашия гняв.

Може би сме имали агресивни, насилствени и непредвидими родители и сме знаели, че не трябва да добавяме гняв към гняв.

Може би имаме труден, тормозен или дори психопатичен брат или сестра, който несъмнено би ни наказал с физическо и вербално насилие, ако някога се осмелим да се състезаваме с тях за внимание.

Може би нашите родители са имали добри намерения и всеки е давал всичко от себе си, но имаше бедност, болести и постоянни кризи, така че никой нямаше енергия да обърне внимание на това как се чувстваме.

Може би родителите ни не са искали да ни накарат да мълчим, но те не знаят какво да правят със собствения си гняв, освен да се държат така, сякаш всичко е наред. Или може би имаме родител, който се страхува от конфликти и би успокоявал другите, като същевременно задържа негодувание. Никой никога не ни е моделирал здравословна увереност или ни е казвал, че е добре да казваме „не“.

Може би родителите ни са заплашили, че ще ни изоставят, ако продължим да се ядосваме. С надвисналата заплаха да бъдем отречени от единствените хора, от които зависим, нямаме друг избор, освен да натикаме всички гневни чувства в най-дълбокия, несъзнателен ъгъл на нашата психика. Тогава не можехме да си позволим да позволим на гнева да застраши отношенията ни с хората, които се грижат за нас. Но за много от нас, дори като възрастни и независими възрастни, страхът от гняв продължава да ни преследва. Несъзнателно, вкорененото в нас послание е, че гневът ще доведе до огромен конфликт и дори до края на една връзка. По този начин не чувстваме, че можем да си позволим да отстояваме правата си и да искаме нуждите ни да бъдат задоволени.

В резултат на един от горните сценарии и детското обуславяне, връзката между силно чувствителен човек и гнева се осуетява и сега те не са в състояние да изразят дори най-малкото разочарование. За съжаление, чрез прекъсване на гнева, те едновременно са отрязани от способността да бъдат настоятелни, да изразяват нуждите си, да говорят, когато нещата не са наред, и да казват „не“, когато другите прекрачват.

Друга последица от потискането на гнева е, че ние прехвърляме първоначалния си страх от изоставяне и нуждата да успокоим родителите си към хората в живота ни сега. Всички авторитетни фигури, които идват в живота ни, било то нашият шеф, или наставник, пасторът, стават хора, които дълбоко се страхуваме да не обидим. Дори с приятели, връстници, колеги и случайни непознати, ние не смеем да говорим, когато границите ни са прекрачени. Ние или се обръщаме към самообвинения, задържайки горчивина, или просто прекъсваме отношенията си, без изобщо да изразим притесненията си.

„Отчаянието е гняв, който няма къде да отиде.”

 – Миньон Маклафлин

3. Форми на потиснат гняв

• Потиснат гняв, който се превръща в депресия

- Чувствате ли се тъжни на пръв поглед без причина?

- Често ли се чувствате безнадеждни и празни?

- Вече не се чувствате ли развълнуван от дейностите, които преди сте харесвали?

- Липсва ли ви енергия и мотивация дори към целите, които сте си поставили?

- Липсва ли ви сексуално желание, апетит или спите прекалено много?

- Чувствате ли се виновен, дори когато не сте направили нищо лошо?

- Изпитвали ли сте скрито течение на тъга за дълъг период от време?

         Това не е диагностичен тест, но горните въпроси сочат към потенциална депресия. Причината за депресията може да бъде травма, загуба на близък до химически дисбаланс. Потиснатият гняв е една от по-малко известните причини за депресия.

         Психотерапевтите и психолозите отдавна знаят, че когато гневът е потиснат и обърнат навътре, той се превръща в депресия. Хората, които имат тази тенденция, се чувстват тъжни и отчаяни за всичко и всички, когато всъщност са ядосани за нещо или някого. Това не е само теория. Изследванията потвърждават, че вътрешните конфликти, свързани с гнева, са основна причина за депресия.

         Хората са чувствителен към заплахи от околната среда, може да има скрита тревожност от отхвърляне и страх от изоставяне. Те се страхуват, че ако директно изразят гняв, ще бъдат отхвърлени или изоставени от близките си. Вината и страхът, че гневът ще разруши взаимоотношенията, надделяват над всички други естествени чувства. Когато гневът е потиснат и пренасочен навътре, той може да се разпадне и да се превърне в токсичен срам и вина. Независимо дали съзнателно или несъзнателно, този срам и вина проправят път за депресия.

         Когато бъде атакуван или малтретиран, човек с потиснат гняв може да използва защитен механизъм, известен като „идентифициране с агресора“, при който част от психиката му поема гласа на агресора, атакува и продължава с насилието в собствения си ум. Човек може да открие, че има „критичен вътрешен глас“, който им казва, че нищо, което правят, не е правилно. Техният вътрешен критик може да атакува способностите, външния им вид и постиженията им… точно както някога са правили критичните им родители, хулиганите или учителите. Когато цикълът на самокритика и самоомраза продължава, това може дори да доведе до суицидни желания.

         Обръщането на гнева навътре е особено често срещано сред силно чувствителните и емпатични хора. Тяхното естествено състрадание ги е накарало да се съсредоточат прекомерно върху нуждите и емоциите на другите. За сметка на своите собствени „правилни” емоционални, телесни и духовни нужди. Техните енергийни, психични и телесни граници са тотално не защитени.

• Потиснат гняв, който се превръща в подчинение

         Хора, чийто потиснат гняв се превръща в подчинение, може да са извън всякаква връзка с гнева си. Те го виждат като нещо „лошо“, дори неморално. Страхуват се от конфликти и силата на собствената си ярост. Винаги, когато в тях се появи гняв, възниква и силен вътрешен конфликт, а едновременно с това се появява и сила, която да го смаже. Те незабавно превключват фокуса върху нуждите на другите хора или „как се нуждае ситуацията от тях“, а не върху собствените си нужди. За да избегне конфликта, човек обикновено избира да бъде миротворецът и посредникът във всяка дадена ситуация. Те правят всичко, за да запазят мира и хармонията в живота си.

         Тази тенденция е особено често срещана сред талантливи и надарени, но силно чувствителни хора. Техният житейски опит ги е научил, че са „прекалено много гняв“, „твърде драматични“, „твърде откровени“, „прекалено много ги интересуват дребните неща” и т.н. За да се впишат или дори просто за да оцелеят, те се учат да заглушават вътрешните си гласове и да се отричат силата им. Може като деца да са били естествено буйни, страстни и със силно чувство за справедливост. Но в крайна сметка те са се научили да се страхуват от собствената си сила. По много съзнателни или несъзнателни начини те се опитват да обуздаят собственото си емоционално преживяване и енергия. Те могат да отлагат, да преяждат, да се отдават прекалено много и т.н., вместо да се посветят на каузите, в които наистина вярват.

         Когато човек е задържал потискания си гняв през целия си живот, той вече не го осъзнава, дори когато гневът се появи отвътре. Дори ако трябва или изпитват гняв, те отричат ​​да го чувстват. Не че лъжат, но тъй като гневът е толкова чужда емоция за тях, те са искрено шокирани, когато някой каже, „Ти може би изпитваш гняв”.

         През повечето време изглеждат изключително „хубави“ и непринудени. Ако обаче ги тласнете твърде далеч, те могат внезапно да избухнат.

         Канал на гнева при тях е блокиран, като факторите са различни, отчасти характер и отчасти възпитание. Като дете е възможно да са „държали главата си наведена”, за да не разстроят вече депресиран родител или да не провокират агресивен родител.     Тяхната роля в семейството е на посредник или „призрак”. Биха направили всичко, за да не притесняват никого с емоционалните си нужди. За да постигнат целта да бъдат напълно невидими като призрак, те се научават да притъпяват своите чувства, стремеж и желания. Предпочитат да успокоят другите, за да запазят мира, отколкото да го изразят и да рискуват да имат конфликт.

         Гневът е основна жизнена сила. От другата страна на гнева са страстта, стремежът и здравословните желания. Хората, които потискат гнева твърде отдалеч и твърде дълго, може в крайна сметка да се почувстват вцепенени (замръзнали), летаргични и празни. Те са изключени от своя „източник“ на сила. Чувстват се изгубени, без котва в живота. Може да имат „мечтателни“ черти в себе си. Въпреки че могат лесно да се впишат във всяка социална група или да се присъединят към ежедневието, зададено от техните партньори или семейство, те са загубили чувството си за индивидуалност. Това може да доведе до хронично объркване в чувството за самоличност. По ирония на съдбата усещането, че са изгубили себе си, за да се слеят с другите, подхранва повече негодувание, генерира гняв, който те не могат да усвоят.

• Потиснат гняв, който се проявява като параноя

         Параноята като проява на подтиснат гняв е по-малко известна причина, но фактът, че неправилно насочения гняв може да доведе до интензивна тревожност, е нещо, което психоаналитиците и психотерапевтите отдавна отчитат като факт. Това, което понякога се случва, с потиснатия гнева, е, се проектира върху другите. Вместо да признаят, че нещо ги е накарало да се чувстват гневни, хората проектират тези чувства върху другите и възприемат другите като враждебни към тях. Това се случва несъзнателно, така че човекът изобщо не осъзнава, че е ядосан, но вместо това се чувства силно разтревожен от това, че някой или нещо ще го нарани или му мисли злото. Те преживяват света като страшно и опасно място и им е трудно да се доверят на някого. Всеки път, когато заявяват себе си дори само леко, те изпитват ирационален страх, че другите ще им отмъстят и жестоко ще ги накажат.

         Също така се страхуват дълбоко да не бъдат подложени на гняв. Асертивността се чувства като пълна заплаха за тях. Когато други хора отстояват своите граници, дори любезно и нежно, те ги възприемат като агресивни и враждебни. Те са силно реактивни, поради което имат малка толерантност към честната комуникация.

         Тази тенденция да се проектира навън често сочи към проблем в сянка (концепция на К. Г. Юнг).  Хората с тази тенденция не признават собствената си враждебност и вместо това проектират тези тенденции върху всички около тях.

         Всъщност гневът и желанието да действаме агресивно са естествени човешки склонности. Като участват в „Работа със сянка”, хората могат да се научат да интегрират отново отречени части от своята психика и да проектират по-малко върху другите. Като начало могат да се научат да виждат гнева не като неморален или отрицателен. Могат да се научат да разделят гнева като естествена емоция от вредните и агресивни действия. След това, когато се почувстват параноични или силно тревожни, биха могли да се запитат дали ситуацията всъщност изисква гняв или вместо това асертивни действия. Това вътрешно вглеждане може да не премахне незабавно тревожността, но може да даде контекст на тяхната параноя и потенциално да стигне до мистериозния корен на тяхната прекомерна тревожност.

• Потиснат гняв, който се превръща в прекомерна „праведност” (перфекционизъм, самоувереност)

         Потиснатият гняв е форма на гняв, която не се вижда лесно отвън. Този вид гняв е тих, дори ако бъде изразен, той се формулира като „разочарование“ или „раздразнение“. Дълбоко в себе си обаче човек може да таи дълбоко негодувание. Когато потиснатият гняв е съчетан с перфекционализъм или обсесивно-компулсивни тенденции, той може да се прояви по „праведен” начин, при който човекът става силно критичен към себе си и към другите и си поставя безмилостни стандарти.

         Хората, които са силно перфекционистични, заглушават гнева по две причини:    Едната е тяхното собствено разочарование и натрупаната омраза към себе си, че не могат да отговорят на собствените си стандарти. Другият източник на гняв е небрежността или липсата на етика на другите хора. Когато са посветили живота си на правенето на „правилните” неща по „висок стандарт”, разбираемо е да се чувстват гневни, когато другите не го правят, и изглежда, че „се измъкват“.

         През по-голямата част от времето хората със „праведен” гняв не изглеждат „ядосани“, а прекалено цивилизовани, контролирани и напрегнати. Те могат несъзнателно и тайно да наказват други хора, като са прекалено критични, морални и взискателни, но не знаят, че коренът на начина им на съществуване е бутилирания гняв.

         Тъй като не обичат да мислят за себе си като за „ядосан човек“, рядко изразяват или признават, че се чувстват обидени. Обаче когато усетят, че това е оправдано могат да избухнат в гняв, който изненадва всички около тях.

• Пасивно-агресивен гняв

         Пасивно-агресивната форма на гняв се не се изразява директно. Този поведенчески модел може и често се припокрива с други форми на потиснат гняв, описани по-горе.

         Хората с пасивно-агресивен гняв не са в състояние да се самоутвърдят директно. Вместо това, когато са разстроени, те съзнателно или несъзнателно действат упорито, пасивно и мълчаливо наказват другите. Пасивната агресивност може да има много форми и често включва задържане. Могат да забравят за разни неща, небрежно да пренебрегнат отговорностите си, да протакат или да се справят зле с дадена задача. Могат да приемат партньорите си студено, да правят саркастични коментари, да забравят обещанията си или да откажат да някоя молба без да се обосноват. Могат да унижават партньорите си, като ги представят в негативна светлина сред приятели и семейството. Хора с пасивно-агресивен гняв също може неусетно да предизвикат вина у другите и да ги накарат да се почувстват отговорни, че са ги разстроили. Могат също така неволно да „мачкат“ другите, за да ги накарат да се почувстват дефектни и недостатъчни по някакъв начин.

         Пасивната агресия е тясно свързана с чувството за вина. Тъй като пасивно-агресивните хора смятат, че грешат, като се гневят. Това ги кара да стават потайни, враждебни и мрачни, без да признават пред себе си, че са ядосани. Под тяхната самозаблуда се крие бутилирания гняв.

         Пасивно-агресивният гняв наврежда на взаимоотношенията тихо и постепенно. Тези, които изразяват пасивно-агресивния гняв, се чувстват наказани и атакувани, без да знаят защо. Когато се оттеглят, комуникацията спира и те се чувстват безпомощни. Без комуникация другия партньор на някой, който е пасивно-агресивно гневен, не знае какво е казал или направил погрешно и остава блокиран без реален начин за разрешаване на проблема. Дори и с най-добри намерения, не знаят какво могат да направят, за да подобрят отношенията си с някой, който притежава пасивно-агресивен гняв. 

„Понякога си мисля, че има звяр, който живее вътре в мен, в пещерата, където трябва да е сърцето ми, и от време на време изпълва всеки сантиметър от кожата ми, така че не мога да не направя нещо неподходящо. ”

- Джоди Пиколт

4. Симптоми на потиснат гняв

         За да обобщим, въздействието на потиснатия гняв може да включва следното:

• Психосоматични симптоми и физически заболявания, като главоболие, хронична кашлица и храносмилателни проблеми

• Емоционално изтръпване

• Летаргия

• Депресия или дистимия

• Продължителна тъга без ясни причини

• Липса на мотивация, хронично отлагане

• Пориви за самонараняване

• Неспособността да отстоява себе си и по този начин да позволи на другите да се възползват от тях

• Притежаване на необосновано високи и безмилостни стандарти

• Да имаш суров вътрешен критик

• Неспособност да се отпуснете или да изпитвате удоволствие от живота

• Злоупотребяват или ви използват, поради неспособност за отстояване на граници

• Съзависимост

• Параноя и силно безпокойство

• Склонността да съдите другите

• Отчуждение и социална изолация

• Самосаботиращи се поведения

• Внезапни изблици, които изненадват другите.

• Липса на удовлетворение в отношенията и приятелствата.

• Развалени връзки, афери

„Не действията на другите ни притесняват (защото тези действия се контролират от тяхната управляваща част), а по-скоро нашите собствени преценки. Затова премахнете тези преценки и решете да се откажете от гнева си и той вече ще изчезне. Как пускаш? Като осъзнаеш, че подобни действия не са срамни за теб.”

– Марк Аврелий

5. Как да освободим потиснатия гняв

• Позволете си да изпитате гнева си и го разберете.

         Избягвали сте да се докосвате до гнева си, защото сте били обусловени да се страхувате от него. Дълбоко в себе си вярвате, че гневът е нещо неморално, вредно и пагубно. Време е да коригирате тези несъзнателни предположения.

         Възстановяването на гнева като жизнена сила започва от осъзнаването, че игнорирането на проблем не го кара да изчезне, а потискането на емоция не означава, че тя ще изчезне. Тъй като потискането на гнева е навик, може да отнеме известно време, за да отмените модела на потискане. Първо има интелектуално разбиране, че гневът не е нещо лошо. Съзнателно изучете функцията и ползите от гнева, след което се сприятелите с него. След това, малко по малко, можете да експериментирате с разширяване на вашата толерантност към гнева. В началото това може да означава, че се учите да стоите с емоцията за няколко минути, да дишате и да усещате чувството си, колкото и неприятно да е усещането. Постепенно удължавайте досега с гнева колко по-дълго можете да го изтърпите, без да прекъсвате, да се разделяте или да преминавате в отричане. Дейности като рисуване, водене на дневник и писане на писма (не е нужно да ги изпращате) могат да помогнат. Някои хора смятат, че физическите действия като крещене или удряне на възглавница са полезни, тъй като те могат да ви помогнат да освободите натрупаната енергия, без да наранявате другите (не се препоръчва за насилници с изблици на ярост).

         Следващата стъпка е да се опитате да откриете първопричината за гнева си, без да анализирате и рационализирате прекалено. Ако сте свикнали да потискате гнева си, може да достигнете етап, в който напълно да сте откъснат от истинската емоция. Дори когато хората ви обиждат, злоупотребяват с вас, прекрачват вашите граници, действат манипулативно и обидно вие не го разпознавате. По този начин вие също не сте наясно, че гневът се натрупва вътре във вас. За да го идентифицирате, можете да си водите дневник на автоматичните мисли от деня. Можете също така да се свържеете с гнева, като работите с някого, на когото имате доверие и той ви помага да се учите да изразявате здравословен справедлив гняв.

         Може да обърнете по-голямо внимание на реакциите на другите хора, когато им разказвате за деня си. Много хора с потиснат гняв „изнасят“ гнева си, без да го осъзнават. Например: Говорите за това как вашият мениджър се държи ужасно с вас, но вие разказвате събитията без никакви емоции. Вашия партньор или близък, изразява гнева ви вместо вас. Също е възможно да прехвърляте „тежестта на гнева“ върху близките си хора, без да осъзнавате. Вината не е ваша това не е съзнателен акт, но в дългосрочен план това поведение може да обтегне връзката ви с тях. В името на вашето личностно израстване, изцелението на вашите интимни отношения и приятелства, би било най-добре, ако възвърнете гнева си и отговорността за него.

6. Изместения гняв

         Ако откриете, че често се ядосвате в интимните си отношения и приятелствата, лесно се обиждате и бурно реагирате, може да пренасяте потиснатия гняв от детството си върху хората в живота си днес. Гневът обикновено има по-дълбок корен в ранния живот. Естествено и човешко е да прехвърлим първоначалния гняв и раздразнение към нашите небрежни или злоупотребяващи родители и възпитатели върху най-близките ни хора сега. Това е така, защото, както е илюстрирано по-горе, не е било безопасно за нас да изразяваме гняв към онези, от които е зависило нашето оцеляване. Гневът не изчезна просто, когато сме го подтиснали. В крайна сметка нашият потиснат гняв намира начин да се измъкне, дори ако това означава, да се нахвърлим върху онези, които обичаме днес. В психоанализата този процес е известен като изместване - тъй като не можем да се ядосаме на първичния нарушител, нашите родители и възпитатели, ние пренасяме гнева си върху хората в днешния ни живот. Иронията е че сме склонни да нападаме интимните си партньори, защото се чувстваме сигурни в отношенията си с тях. Освен това, тъй като нивото на привързаност е по-интензивно в интимната връзка, отколкото в ежедневните приятелства, е по-вероятно да доведе до дълбока тревога от привързаността. Когато изместването на гнева се случва многократно и всеобхватно, това може да повлияе негативно на способността ни изобщо да имаме добри отношения, близки или интимни връзки.

         Когато изместваме гнева, нашата психика се опитва да ни даде знак, че гневът, който е бил бутилиран, вече не може да бъде скрит. От съществено значение за да защитите настоящите си връзки е да забелязвате изместването, когато се случва.

         Когато се почувствате емоционални, направете пауза. Затворете очи и се изследвайте как се чувствате – както емоционално, така и физически – след това се запитайте:
„Това познато чувство ли е?“
  „Тези чувства напомнят ли ми за предишно време в живота ми?“
„Чувствах ли се така като дете или като тийнейджър, у дома и в училище?“
„От какво имах нужда тогава и от какво наистина имам нужда сега?“

         Като се ангажирате с по - дълбоко самоизследване, може да осъзнаете, че по-голямата част от гнева ви намира своя корен в миналото. Вашият партньор може да ви е раздразнил или разочаровал, но действията му да не оправдават вашата силна ярост. Може да използвате техниката „Разговор с вашето вътрешно дете” или „Празаният стол” . Сложете един празен стол. Свържете се с гнева си. Изразете го към празния стол. Опитайте се след това да го преработите по приемлив начин и отново да го изразите. Това се прави най-добре в присъствието на някой или професионалист, на когото имате доверие. Можете да опитате спокойно да обясните на партньора си причината, поради която сте чувствителни и ви боли.

         Когато излекувате първоначалната рана, възникнала в детството, може да откриете, че гневът не ви пречи, той ви служи. Дори близките ви да имат  несъвършенства и дразнещи качества, вие ще откриете че вече не сте толкова гневни и не реагирате непропорционално.

7. Научете се да изразявате гнева си здравословно

         След като сте се научили да усещате гнева си и сте открил корените на вашето потискане, е време да изразите гнева си здравословно и продуктивно. Като оставим настрана потиснатия гняв от детски рани, гневът е нормална емоция, която е необходимо да се появи в ежедневието. За да поддържате здравословни граници, трябва да знаете, че е ваше рождено право да изпитвате, използвате и изразявате гневът си.  Да го изразите не означава да станете агресивни, не означава да станете силно ирационални или враждебни. Гневът не трябва да превзема личността ви. Вие сте небе, а гневът е „облак“, който плува и в крайна сметка ще отмине. Колкото по-здравословно можете да използвате гнева си, толкова по-малка е вероятността да станете агресивни.

8. Използвайте гнева си продуктивно

         Гневът е  чудесна движеща сила на живота. От другата страна на гнева са мотивацията, любовта защитата и грижата. Той е основна жизнена сила, която ви помага да намерите своята страст, да постигнете това, което желаете в живота, да защитите правата си и да отстоявате себе си. Вместо да го оставите да се подтисне във вас, можете да впрегнете неговата продуктивна сила. Използвате гнева си, за да се мотивирате да направите нещо, което ще подобри живота ви. Насочете гнева си в срорт, произведение на изкуството, песен и др. Оставете да ви води в призванието на живота ви. Посланието вградено в гнева е важно. Ако някой многократно ви е наранявал и предавал, използвайте гнева като червен флаг, той ви казва, че това, което ви предлагат, не е това, от което имате нужда. Гневът ви помага винаги да се отнасяте към себе си по-добър начин и към другите по начина по който те се отнасят със вас.

9. Призовете се към самосъчувствие

         Ако виждате гневът си като „лош“, допълнително се самоосъждате. За това че сте проявили гняв се самонаранявате, това е което будистите наричат ​​„втората стрела“. *(Нараняващото събитие е първата стрела, а срамът, вината и осъждането, които причинявате на себе си за това как се чувствате, е втората стрела)
        Не забравяйте, че не сте сами в гнева си и този гняв няма нищо общо с това колко добър или лош човек сте. Следователно чувството на гняв не означава, че сте лош човек или че имате причина да се срамувате. Дори и да не разбирате защо сте ядосани, това не означава, че гневът ви не е легитимен. Не търсете от другите хора, да потвърдят чувствата ви. Вместо това полагайте усилия да проучите по-дълбоко корена на гнева си. Дори ако на повърхността гневът ви изглежда „неоправдан“, знайте, че самото чувство винаги е легитимно. Ако задействащото събитие изглежда незначително, това може да се дължи на някои по-дълбоки, по-стари рани. Вместо да се обвинявате, че сте неразумни или „свръхчувствителни“, погледнете отвъд повърхността. Може вие като възрастен човек нямате причина да се ядосвате на вашето „вътрешно дете” което е наранено. Проявете най-дълбокото си състрадание към самия себе си, както бихте направили към уязвимо дете на улицата. Откажете се от перфекционизма и проявете състрадание към другите. Често гневът ни идва от несъзнателните ни очаквания. Колкото по-високи са нашите очаквания, толкова по-лесно е да предизвикваме разочарование и гняв към себе си или другите. Не дължите прошка на никой, но да се научим да прощаваме, може да отвори пътя към свободата.         Гневът ви помага да отстоявате правата и границите си. След като сте изразили нуждите си и другият човек се е извинил (или дори ако откаже), гневът е изпълнил функцията си и няма причина да го задържате. Има разлика между това да се ядосваш на действията на някого и да го мразиш като човек. Задържането на омраза в сърцето наранява вас повече от колкото другите. Помислете си, колко несъвършени сме всички и всички сме наранени в този несъвършен, несигурен свят. Така може да сте в състояние да изразите състрадание към действията на другия човек. Хората, които страдат, нараняват другите. Не можете да промените всички останали към по-добро, но можете да изберете да се откажете от твърдия перфекционизъм и да си подарите свобода и мир. 

„Не бих гледал на гнева като на нещо чуждо за мен, с което трябва да се боря… Трябва да се справя с гнева си с грижа, с любов, с нежност, с ненасилие.“

― Тик Нят Хан